Обосновка на предложението и консервационна значимост на района.

 

Местоположение и граници.

Шипченска планина обхваща най-ниските части на Средна Стара планина. Границите й са обособени от :

  • долината на р. Лешница (запад) превала на Ясенски проход (м. Новия Крачан), долината на р. Левичарка (север)
  • долината на р. Енинска (изток) р. Камещица, седловината западно от вр. Атово падало, Сапатовец (начален приток на Янтра)
  • Северна граница – р. Паничарка, яз. Смирненски и завоя на р. Янтра, южно от гр. Габрово.
  • Южна граница е периферията на Казанлъшката долина.

Най-висок връх е Исполин – 1524м.н.в.,  други по-високи върхове са Шипка (св. Никола) 1328, Бузлуджа 1441, Атово падало 1496. Основни пътища : Шипченски проход, път за вр. Бузлуджа, през зоната преминават около 2.1 км билен път между Шипка и Бузлуджа. Преобладават широколистни гори съставени предимно от бук, габър и горун, Иглолистните гори са култури от бял и черен, бор и дуглазка. Флората и фауната са характерни за умерената широколистна горска зона.

Предложената защитена местност обхваща централната част на южните склонове на планината като е ограничена :от запад долината на Селската река, от изток от Стара река; от юг – имоти в регулация – гр. Шипка; от север билен път Шипка-Бузлуджа и граници на подотдели.

Защитени природни обекти.

В близост до предложената ЗМ се намират следните Защитени територии и зони.  :

  • Природен парк Българка е разделен от предложената ЗМ само от пътя за вр. Бузлуджа.

 

ЗМ  отстои от :

  • ЗМ Камещица на 1 км;
  • ЗМ Мечките 3,2км;
  • ЗМ Ждрелото 5.2км;
  • ЗМ Лешница (7,6 км),
  • Национален парк Централен Балкан – 12км.
  • Защитена зона (НАТУРА 2000) Българка BG0000399 на 1.1км;
  • Защитена зона Централен Балкан 12км.
  • ЗЗ Копринка 6 км от;
  • граничи със ЗЗ Централен Балкан Буфер BG0000493

 

Обща природна характеристика и консервационно значими видове .

Предложеният обект включва широколистни гори и иглолистни горски култури създадени в началото на миналия век. Малка част от площта на предложената ЗМ се пада на горски открити площи в ГФ – поляни и пасища, силикатни сипеи, пещери, отвесни скални масиви/до 15 м./ и др.

Обща площ на обекта е 659.14ха., от които 386 ха. естествени широколистни гори; 227 ха горски култури; 19.2 ха открити местообитания – пасища и поляни; 21.7 ха характерни за района силикатни скали и сипеи и 4.5 ха пътища, временни складове и други негорски територии.

Установени през последната година видове от влечугите и земноводната фауна са : дъждовник (Salamandra salamandra), голяма крастава жаба (Bufo bufo), жаба дървесница (Hyla arborea), пепелянка (Vipera ammodytes/,  смок мишкар (Elaphe longissima), слепок (Anguis fragilis).

На територията на предпланинската част се срещат видове включени в Директивата за хабитатите 92/43 ЕЕС и Директивата за птиците 79/409/ЕИО – Голяма водна жаба (Rana ridibunda,  Ливаден гущер (Lacerta agilis), Стенен гущер (Podarcis muralis), Смок мишкар (Elaphe longissima), Малък вечерник (Nyctalus leisleri), Вълк (Canis lupus),  Дива котка (Felis silvestris), Черен щъркел (Ciconia nigra),  Гривяк (Columba palumbus),  Черен кълвач (Dryocopus martius), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Горска чучулига (Lullula arborea) и др.

В района има потенциални местообитания за растителни видове включени в списъка на  CITES като Galanthus nivalis видове от род Cyclamen, Anemone, Orchis.и др.

Значим e и процента на участие на видове от Бернската конвенция в района  –  Жаба дървесница (Hyla arborea), Голяма водна жаба (Rana ridibunda), Слепок (Anguis fragilis), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черен кълвач (Dryocopus martius), Къртица (Talpa europaea), Катерица (Sciurus vulgaris ), Невестулка (Mustela nivalis) и др.

В последната година в района са наблюдавани още уралска улулица, дива котка, малък орел, голям ястреб, малък ястреб, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Природни  местообитания и консервационна значимост.

Предложената Защитена местност Градишка могила опазва естествени и вторични природни местообитания по Директива 92/43 ЕЕС и местообитания на видове включени в червената книга на РБългария. Със средищното си местоположение между околните защитени зони и територии тя ще допринася за обособяване на екологични коридори, в направление С-Ю и И-,З  свързвайки микропопулации от съседните природни обекти. Екологичните коридори са много важен механизъм за опазването на жизнените популации на видове със специализирани комплексни изисквания към местообитанията, за видове с ограничени местообитания, както и за такива извършващи чести сезонни и периодични миграции или изискващи по-големи жизнени пространства и индивидуални територии. Такива видове в района са едрите хищници и тревопасни, дневни и нощни грабливи, кълвачи и други хралупогнездещи птици както и животни изискващи специфична структура на гората. Чрез подобряване на естествената свързаност на защитените територии в района на Шипченска планина ще се повиши естествената устойчивост на екосистемите и жизнеността на популациите на видовете.

Необходимостта от допълнителни мерки за опазване на природата чрез обявяване на ЗМ в района е продиктувана от засилване на горскостопанските дейности в района и прокарването на нови горски пътища. Повишената интензивност на сечите допринася за продължително безпокойство, нарушаване качеството на местообитанията и дори изчезване на местообитания за редица видове, сред които мечката, дневни грабливи птици, черен щъркел, видове приспособени към стари гори (кълвачи, полубеловрата мухоловка, други хралупогнездещи) и мъртва дървесина.

Таблица 1. Природни местообитания.

Код на хабитата Тип хабитат по Директива 92/43 ЕЕС Разпространение % участие в общата площ на ЗМ
6520 Планински сенокосни ливади В билната част <2%
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum По-голямата част от буковите гори в ЗМ 33%
9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum Малки петна около билото <1%
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum Единични петна <1%
9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове по долините, неизв
8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс Отделни елементи  

Общо около 3%

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii Около двата върха
  ОБЩО   Около 38%

 

Туризъм.

Защитената местност ще се управлява с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, в съответствие с  екологичните изисквания на видовете и съобществата обект на защита. В ЗМ ще се предоставят възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, развитие на познавателен туризъм. С близостта си до национални обекти като паметниците Шипка и Бузлуджа, Националния парк Централен Балкан и природния парк Българка, Етъра, тракийските гробници в района, развитието на туризма в предложената ЗМ ще предоставя допълнителна възможности за посетителите осъществявайки естествена връзка между посочените обекти. Така предложението ще допринася както за опазването на природата и повишаване на екологичната култура, така и за развитието на туризма; културното и духовно обогатяване на посетителите.

 

Допълнителна информация за биоразнообразието.

При обявяване на ЗМ, Инициативен комитет Шипка, ще събере допълнителна информация за видовете и съобществата, тяхната консервационна значимост и природозащитен статус. Ще се ползват литературни данни от ИАОС съгласно националните системи за мониторинг, програмата НАТУРА 2000 (проект за картиране 2011-2013г.); данни на Институти към БАН, ИАГ и Неправителствени екологични организации.