Образователният маршрут е местна инициатива на доброволци и жители на града. Проектиран като учебна пътека, целта на тази инициатива е да информира за ролята на гората за опазването на биологичното разнообразие и природните ресурси, както и за борбата срещу ерозията на почвата и наводненията. Тук в Розовата долина, след многобройни трагични наводнения се зараждат националните политики на залесяване, които мобилизират цялата страна през миналия век. Докато се наслаждавате на приятна разходка из гората (около 2 часа), образователният маршрут предлага възможност на посетителите да научат тази история – малко позната, но въпреки това невероятна.

Карта на пътеката (Показана в синьо)

Защо образователен маршрут – „По стъпките на Феликс Вожели“?

В края на XIX и началото на ХХ век, южните склонове на Стара планина били напълно оголени. Шипка и селищата в долината Казанлък са били засегнати от много тежки природни бедствия. Ерозията на почвата, породена главно от човешка дейност, довела до тежки наводнения и порои, които завличали скали, животни и къщи. Земеделските земи и селата в подножието на планината били опустошени. През 1904 г. българската държава реагира на предупреждението на жителите на долината и поисква помощ за борба с наводненията и ерозията от френското правителство. Френският лесничей Феликс Вожели, бил изпратен в Казанлък през април 1905 г. Той оглавява първото „Бюро за упрепяване на пороищата и залесяване “ в България. Пристигането на Феликс Вожели в Казанлък бележи началото на извънредно мащабна мобилизация на жителите на долината в дейностите по залесяване в национален мащаб.

Започнат от гражданите на Шипка, целта на образователния маршрут е да запази спомените за огромната интелигентност и енергия, инвестирани от мъжете и жените, които се борят за възстановяване на хармонията между тяхното местообитаване и природата.

Ерозията и наводненията в края на XIX в. и началото на ХХв.

 

 

 

 

 

 

Масовото обезлесяване на България започва през Османското робство.  Това се дължи на човешките дейности през годините, като многобройните битки между Русия и Турция от XIV до XIX век, както и дейностите, свързани с безразборната употреба на пасища и безконтролната сеч. Продължителният процес на унищожение на гората води до ерозия на почвите, причинявайки катастрофални природни бедствия.

През 1861 г в северната част на Казанлъшката долина няколко потока започват да преливат, причинявайки първите тежки щети на населените места в околността. През 1864 г. големият каптаж на река Енина събира огромни количества вода, носейки различни материали, които наводняват Казанлък, засягайки добитък, улици и къщи. Последват опустошителни наводнения, причинени от поройни реки при всеки силен дъжд в долината Казанлък и в цялата страна през ХХ век. През 1896 г. българските граждани са предупредени за предстоящата опасност от опустошителни наводнения от списание „Български преглед“. В статията „Долината на Казанлък – бъдеща пустиня“ са били анализирани горските условия по южните склонове на балканската верига. Прогнози са потвърдени в началото на ХХ век от 163 наводнения в цялата страна, причинени от разширяване на реките от 1900 до 1910 г. – според информацията, записана от лесничея Феликс Вожели.

(Тези многобройни катастрофални събития бяха в основата на осведомеността на българските граждани и власти по въпросите на управлението и опазването на горската екосистема).

[1]    Source – http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-7599/2013/0350-75991303361K.pdf

Работата на Феликс Вожели и борбата срещу пороите през ХХ век

През април 1905 г. в отговор на призива за помощ на българското правителство Феликс Вожели е изпратен в Казанлък от френския министър на водите и горите. Той е живял 6 години в Шипка и оглавява първото  в България „Бюро за укрепяване на пороищата и залесяване“, със седалище в Казанлък

С много добра теоретична подготовка и богат практически опит по проблемите на ерозията на почвата и поройните зони в Алпите във Франция, Ф. Вожели започва амбициозна работа, която поставя началото на противоерозионни дейности в национален мащаб. Основната му грижа е била свързана с разширяването и подреждането на горските разсадници, осигуряването на засаждане за залесяване, проучването на орографските, почвените и растително – географските условия на страната, както и причините за обезлесяването и определянето на местата за бъдещите съоръжения за укрепване. Той е посещавал и изучавал различни пороищни райони над страната, за да направи препоръки за местата на нови позиции за укрепяване на пороите. Феликс Вожели е направил обща оценка на състоянието на българските гори през 1911 г. Според тази оценка 90% от залесените площи са покрити с нискостъблени или подрязани дървета с минимална водозадържаща способност.

За да може да възстанови гората и да изгради защитна екосистема, Феликс Вожели изгражда баражи и тераси, които да улавят и задържат водата, което от своя страна създава условия за възстановяване на естествената растителност. За залесяването Вожели ползва иглолистни видове, които, макар че в естествени условия растат на по-висока надморска височина, са единствения вид, който може да се захване върху обрулената земя, благодарение на плитката им коренова система. Днес 111 години по-късно разхождайки се по образователния маршрут и по южните склонове на Стара планина наблюдаваме голямо биоразнообразие – белег за феноменалния успех на Вожели. Боровете, засадени преди един век, отмират, а естественото възобновяване на широколистната местна растителност е започнало. (по маршрута ще срещнете табели, които да ви помогнат да идентифицирате растенията¸както и информация за хоризонталните растителни пояси (зони).

Хората срещу пороите

Организираното залесяване през 1905 г. дава началото на впечатляваща мобилизация на жителите на селата и градовете в цяла България.  Включват се хората от различните прослойки на обществото – учители, ученици, студенти, войници, служители от предприятия, институти и министерства – всички те дават своят принос в дейностите по залесяване. За периода 1885-1944 са залесени 1,6 млрд. фиданки на площ от 1 145 600 декара и са изградени баражи и прагове в обем 151 700 м3. През 1912 година към отделението по горите се създава инспекторат по укрепване на пороищата и залесяването с 4 секции – Казанлък, Карлово, Поибрене и Кюстендил, като постепенно за периода броят им достига 38 секции в цялата страна през 1938 година, като след 1944 действията им стават част от задълженията на всяко горско стопанство. Измерено в човекодни, българските граждани – доброволци в залесяването, са изработили 53 млн. работни дни за периода от 1952 до 1990 г.

Съществуващите практики на дърводобив в България включват изсичане на големи участъци горска територия за създаване на горски пътища, които от своя страна допринасят за ерозията и вятърните фунии.

На територията на образователният маршрут се реализира прецедент на устойчив дърводобив, където Държавно горско стопанство, гр. Казанлък използва животинска тяга вместо прочистване на нова санитарна просека, с цел запазване на естественото възобновяване и местните водоизточници.

Комитетът за опазване на горите , гр, Шипка е внесъл предложение за обявяване на защитена територия (виж картата) в Министерството на околната среда и водите за започване на процедура за обявяване на нова защитена територия.

Ползвани източници

  1. Гората за Хората – Албум, издаден по повод международната година на гората през 2011 година
  2. Одисеята на Първите, Петър Манджуков
  3. http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-7599/2013/0350-75991303361K.pdf
  4. Списание Гора – списание за екология и горско стопанство – http://www.gorabg-magazine.info/old/eroz_07_05.html